Към Вал Д’Орсия през Пиенца

Денят беше пред нас и след Монтепулчано поехме по пътя към Пиенца или както е известен още „Перлата на Ренесанса“. Пътят, криволичещ около хълмовете с лозя, покрай които се разкриваха красиви пейзажи като от друг свят, ни зареждаше и караше да искаме да видим още и още. Не мога да ви кажа къде или след колко време шофиране, но попаднахме на отбивка, която сякаш ни подканяше да тръгнем по нея. И въпреки че бяхме преполовили деня, не устояхме на изкушението и се озовахме на едно прекрасно място. Огромна къща, приличаща по-скоро на замък, изградена от камък, пред която имаше най-невероятната тераса, която бях виждала, гледаща към лозята. От едната страна на къщата имаше допълнителна постройка, от която се носеше миризма на вино, а от другата имаше голям басейн. Абсолютно прехласнати от заобикалящия ни пейзаж не се съобразихме, че това е частен имот… След време се появи един висок мъж с усмивка на лице, който се оказа собственик на имота. Типично по нашенски, си помислих, че ще изгони натрапците (нас) от дома си, но милият човек ни приветства като гости, запознахме се и ни разказа за семейния бизнес с вина. Поговорихме малко и след куп снимки поехме обратно по пътя си. Колко гостоприемен италианец!

Сърцето на града е площад „Пий ІІ“ кръстен на папа Пий, който имал мечта да създаде перфектния град. Искал с години неговото родно място да се прочува с красива архитектура и да събира хора, които да й се любуват. Има множество скрити кътчета, от които да заснемеш цветния килим на долината Вал Д‘Орсия, над която се извисява страшно заспал вулкан.

Навсякъде из града има магазинчета, предлагащи да пробваш от Пекорино ди Пиенца… ако, когато стигнеш дотам, все още не си го опитал, трябва да поправиш грешката си незабавно! Не ни отне много време да разгледаме и без да се опомним, набрали инерция, се готвехме да отпътуваме към поредното Тосканско градче.

Тъй като времето ни беше напреднало и след многократни спирания край шосето за фотографии, трябваше да изберем дали да продължим към Монталчино или да отидем до Вал Д’Орсия. Четиридесетте километра до Монталчино ни се сториха много и избрахме световното наследство на Юнеско. Запалихме мини моторното превозно средство, с което се придвижвахме по единствения възможен път, който ни даваше навигацията и след известно време стигнахме!

Но не беше това, което търсехме. Не беше зигзагообразният път с високи дървета. Видяхме крайпътна табела с надпис “Монталчино”. И когато си мислехме, че приказката ни е към своя край, нещата се обърнаха…

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s