Импрунета и Винарна Веразано. Тоскана, Италия

За Италия мога да говоря много. Пообикаляла съм си там не веднъж и два пъти. Но Тоскана е нещо друго. В следващите няколко поста съм ви подбрала интересни места, които да посетите, ако сте решили да следвате Пътя на Виното в Тоскана. Ако попаднете на правилните места, имайки предвид далече от турстите и тълпите, ще опознаете различна част от Италия. Много по-цветна и красива. Ако не сте прочели историята ми в SOintoFood отпреди време, сега ще ви разходя из Тоскана в следващите няколко поста. Защото никога не е достатъчно за Италия 🙂

Тоскана беше поредната спирка за мен. Някои хора я асоциират с безкрайното зелено, с лозята, със слънчогледовите полета или с високите дървета, следващи извивките на пътя. И с хубаво вино и сирена, разбира се.

Тоскана е всичко това и още много. Пътуването ни беше организирано някак набързо и бегло знаехме къде се намират градчетата, които искахме да посетим. Желанието ни беше да се разходим и да се потопим в тосканската атмосфера. Без бързане, без предварителни уговорки и без напрежение. Има много места, които човек би могъл да избере при търсенето на квартира, но ние се спряхме на Импрунета, не много голямо градче. Намира се на 15 км от Флоренция и на oколо час с кола от Сиена. Пътуването ни започна с кацане в Пиза и след това с кола под наем стигнахме до хотела. Италианците са световноизвестни с начина си на шофиране и е препоръчително, ако наемате кола, много добре да се запознаете с дребния шрифт в договора.

Хотелът ни се намираше на около 2 км от центъра на градчето и го препоръчвам на хората, ценящи тишината, хубавото вино и красивите сутрини на двора, а през по-топлите летни дни – и времето край басейна. Докато разглеждах картата с координатите му, видях, че едно от най-големите тоскански кулинарни училища се намира в съседство.

За съжаление, не можахме да отидем и там, но това е още една идея, подкрепяща теорията ми, че Импрунета е интересно място. Градчето е стратегически разположено и е удобно, ако ще се пътува из Тоскана. Името му означава „из боровите гори“, а те се намират в близост. Именно там преди години е била намерена картина на Дева Мария. Любопитно е, че на повечето места, на които бяхме, улиците опустяват след 20 – 20:30 часа. Но и Тоскана нямаше нищо общо с останалата част от Италия. Импрунета не прави изключение и въпреки многото млади хора, които видяхме, градът не е шумен и пренаселен. Например на разположение на туристите са един ресторант, едно кафене, един магазин и една бензиностанция. Рядко се среща човек, който говори английски, а всичко, което може да потрябва, се намира на площад „Буонделмонти“, където е и другата забележителност на града – базиликата „Дева Мария“. Със сигурност това не е място за шумни вечери по заведенията. В Импрунета се усеща спокойствие и е истинско удоволствие да се разходиш по всяко време из тесните улици и просто да се наслаждаваш на красотата. Там няма модерни сгради, а по-скоро – китни къщи с много цветя, усмихнати хора и от време на време някое странно животно, притичващо по пътя (като стадото от диви прасета, което препречи пътя ни на влизане в града). Още първата вечер
седнахме в единственото място за хранене, което предлага и гледка към площада. Въпреки че менюто не беше богато, храната беше вкусна, а пицата с тънко тесто, прошуто и сирене бурата беше заслужената ни награда след полета и едночасовото шофиране от летището.


През тези няколко дни и близо хиляда километра, които изминахме в път и обиколки на различни малки и големи градове из Тоскана, мога да ви кажа съвсем отговорно, че ако искате да усетите истинския дух на мястото, трябва да избягвате най-известните точки, които привличат и тълпите от туристи.


Накъдето и да погледнеш, виждаш лозови насаждения, оформящи красив килим от шарки, разпрострял се на съседните хълмове. Единственото, което чуваш, е песента на птиците и полъха на вятъра. За наш късмет бяха отложили дегустацията и успяхме да се включим в поредната група. Горещо препоръчвам, ако ходите в района, да се отбиете там. Преди всяка дегустация има разходка из градините и винарната, където виждате нагледно процеса по правене на прочутото Кианти Класико и на известното балсамико, което там „зрее“ не по-малко от 10 години. А ароматът от каменната стая, в която зрее сладката течност, е като на захарен памук и ферментирало вино. Следва дегустация на тамошни вина и обяд със сирена и няколко вида месо. На тези, които обичат да се застояват в кухнята, ще им направи впечатление, че във всяка саксия има различна подправка. Босилек, магданоз, копър, салвия, розмарин – има ги почти навсякъде, накъдето се обърнеш. Бях много учудена да видя, че отглеждат и физалис, който досега бях срещала само по магазините.

Advertisements

2 thoughts on “Импрунета и Винарна Веразано. Тоскана, Италия

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s