Лос Анджелис, САЩ

Вече сме началото на Декември, а аз още мислено съм в САЩ и е Май месец. Все още усещам вълнението от тази дългочакана ваканция и никога няма да забравя момента, в който влязохме в Лос Анджелис. Планът беше замислен до последния детайл с едно единствено изключение и това беше времето. От Сан Франциско  наехме кола и то не каква да е, а Мустанг и то кабрио. И двамата си представяхме момента, в който сме свалили покрива на колата, а жаркото слънце ни пече, а ние шофираме по американските пътища, гладки като огледало и се любуваме на гледките, благодарение на които виждахме, че земята е кръгла. Вече почти предвкусвахме тези блажени моменти, докато пътуваме, но съдбата ни беше приготвила друга изненада. Не само, че не можахме да свалим покрива и да се радваме на слънцето, ами ни валя една от най-големите бури за района в последната година. Както казаха нашите мили домакини в ЛА “Тук вали едва два пъти годишно”. За наша изненада, бяхме късметлии и улучихме точно тези два пъти, докато бяхме там. Въпреки това, в останалото време беше просто идеално. Нито прекалено топло, нито студено и с лек ветрец от време на време. Мисля си, че това би било идеалното място за живеене за човек като мен 🙂 И знае ли човек какво му готви съдбата…

Повече от 100км до влизането ни в Лос Анджелис шофирахме по 7 лентов път, по който нямаше свободно място за маневриране. Никога през живота си не бяхме виждали такъв трафик и движение. Беше шокиращо. Слънцето отдавна беше залязло, а около нас беше светло като ден, заради светлините от колите. От много места други пътища се вливаха в този, по който се движехме ние. След не знам колко време, видяхме табелата, оказваща, че успешно сме влязли в ЛА.

Часовата разлика с Ню Йорк беше 3 часа назад, а с България си беше направо смазваща – 10 часа.

Бяхме толкова изтощена от часовете шофиране, че имах сили единствено да изпия чаша чай и да си легна. Дори еуфорията не можеше да ме спаси от припадане в онзи момент.

Благодарение на любезните ни домакини, имахме добре изготвена програма за седмицата, в която бяхме там. Започнахме с някои от емблематичните места за града, а след това стигнахме и до Санта Моника , за която ви разказах; До Сан Диего и Лас Вегас, историите за които ще следват в няколко поста.

Направихме тур покрай най-красивите къщи, лобното място на Майкъл Джексън, Алеята на славата,  Долби Тиътър, надписа “Холивуд”. Но може би най-приятният момент беше просто да се разходим из улиците на града. Алеята на славата не беше това, което си представях в съзнанието, но е красиво място, което трябва да се посети. За киноманите препоръчвам Universal Studios Hollywood.

Колкото и зловещо да звучи, винаги ми е било интересно да наблюдавам хората, реакциите им, да се слея с обстановката. А къде по-подходящо място от меката на холивудските звезди да се впуснеш с културно приключение. Всеки, мечтаещ за Холивудска слава, излязъл в най-големия си блясък няма как да остане незабелязан сред тълпите от туристи.

Сега ви оставям на виртуалната разходка и се надявам, че ще се насладите толкова, колкото и аз, докато заснемах спомените:

Последното място на Майкъл Джексън:

Озовах се в рая!

Малко снимки от известната улица Родео Драйв. Най-краткото описание би било “паралелна вселена”. Невъзможно и абсурдно място, което не е за всеки 🙂 Отвсякъде лъха на лукс, а по улиците си правят гонки с ламборджини, поршета и всякакви скъпи возила.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s