Кексчета с топинг от арония

Не веднъж съм казвала, че човек се влюбва в разговора. Разговора с някой напълно непознат дори. Не е от значение дали познаваш събеседника си от години или от час, за да разбереш, че точно това ти е липсвало. Напасването идва от само себе си и не е нещо, което да търсиш или насилваш. Нито има смисъл, нито ще получиш това, което искаш, а накрая ще се окажеш със загубено време и напразно изразходвани енергия и нерви.

Личностното развитие не го правим само заради самите нас, ами и за да можем да водим нормален разговор със събеседниците си. Обогатявайки хоризонтите и знанията си, увеличава шанса да срещнеш някого, с когото да можеш да говориш по всички теми. Без притеснения и достатъчно адекватно, за да поддържаш огъня на събеседването.

Няма нищо по-хубаво да се обърнеш назад и с учудване да разбереш, че последните няколко часа са прелетели неусетно в приятни приказки. В днешно време комуникацията face-to-face е леко позагубена, заради многото технологични заместители. Колко жалко! И колко по-прекрасно е да намериш някого, който все още не е забравил възможността си да общува.

Мисля си, че чак когато разбереш, че с някого можеш да говориш на всякакви теми, тогава идва спокойствието, дори когато трябва да си помълчите. Тогава няма да има смущение и неловко мълчание. Тогава ще се разбирате с поглед и комуникационните бариери отдавна ще са паднали.

Но всичко това идва от теб самия. Общуването е като тренировка във фитнеса. Трябва да поддържаш темпото, за да не изоставаш.  Трябва да се учиш, да се интересуваш, да отделяш от времето си. За себе си и за другите. Да проявяваш истинска заинтересованост от нещата, които вълнуват събеседника ти. Лесно е да се вглъбиш в интересите си. Но опитай да се “загубиш” в тези на седящия срещу теб, докато в главата ти се блъскат куп мисли и задачи, които трябва да свършиш след като срещата приключи. Ще можеш ли?

Доста е дразнещо кимането, докато гледаш в телефона или ако вниманието ти е отвлечено от нещо друго наоколо. Бих казала, че е обидно дори. Обидно за теб, че си губиш времето и на двама ви; обидно за събеседника ти, който полага усилия да намери път към теб.

Всичко идва от теб и желанието да разширяваш мирогледа си.

А ако добавим и нещо вкусно към картинката, нещата придобиват различен характер.

Ето моето предложение следващо предложение:

Кексчета с топинг от арония

Необходими продукти*:

  • 1 ч.ч. брашно;
  • 1/2 ч.л. сода;
  • 1/4 ч.л. сол;
  • 1/2 ч.ч. сметана;
  • 1/4 ч.ч. олио;
  • 1/3 ч.ч. захар;
  • 1 яйце;
  • ванилия;
  • 1/2 ч.ч. арония/боровинки или друг червен плод;

За топинга:

  • 1 ч.ч. пудра захар;
  • 1/4 ч.ч. арония;
  • Кора от лимон;

*от това количество ще се получи смес за няколко кексчета. Аз я утроих, защото формичките, в които пекох, са много големи, така че преценете какво количество ще ви е нужно.

Начин на приготвяне:

  1. Смесваме сухите съставки в купа.
  2. Отделно смесваме сметаната, захарта, олиото, яйцето и ванилията.
  3. Прибавяме сметановата смес към сухите продукти. А накрая внимателно объркваме с шпатула и плодовете.
  4. Печем в предварително загрята фурна на 180С в силиконови формички или метани форми за мъфини, в които сме поставили хартиени.
  5. За глазурата смесваме всички продукти до хомогенизиране и когато кексчетата са поизстинали, заливаме с топинга.

Да ви е сладко!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s