Да ти писне от бюрократщина!

Никак не беше скоро, когато за последен път нещо така силно ме афектира, за да го споделям тук. Вярно, че като цяло съм спонтанен, импулсивен човек, който се влияе много, взема присърце повече от необходимо и обръща внимание на незначителни неща, но това наистина ме накара да ми заври чайника (меко казано!). Не отдавна там, където работя, се взе решение да се премахне достъпът до подземния паркинг на сградата, която обитава фирмата. Дотук добре. Хора много – места йок. Кофтито обаче е, че решението беше взето спонтанно, без “излишни” обяснения, без предизвестия и т.н. От днес е така. Точка. Както става в цялата държава. И като се сетя сега за пустите му винетки, чак ми иде да избухна в див смях. Не заради друго, а защото просто няма да си купя. Пътувам много и не че нещо, но пътищата ни и тяхното стопанисване не заслужава и лев отгоре. Преди няколко дни си взех колата от ремонт поради повреда от некачествено гориво … та колелото се върти.  Нито винетка, нито две. Пълен абсурд! Та и гражданската да вдигнем, та това, та онова. Ние, младите, хубаво плащаме, работим, оправяме се все някак (все още!), но така като гледам, не се опитват да ни задържат много на българска територия. Всеки месец виждам удръжки и данъци и всеки път нещо ме свива в гърдите. Отида на лекар – хлебарка в коридора, лекарят кисел, цъка и се “мае”. Решението – допълнително здравно осигуряване. И не стига, че плащаш за мизерните условия в държавните болници, но си принуден да плащаш двойно за същото нещо, ако искаш поне да не те е гнус като седнеш да те прегледат!

Отклоних се от темата… но представете си този момент – 1ч през нощта, -17С и колата е отвън. Сигурно тук е моментът да започнете да ме мислите за разглезена софиянка, която не оценява нищо. Но не. Решението взето ли е – взето е. Предложенията на работещите мишоци разгледано ли е – не е разгледано. Има ли друг вариант – няма. Точка. Финито, компренде? И така до края на света ли?

Единственото, което бих искала, е да мога да вкарам колата си в паркинга за 2ч докато свърша работа, за да мога като се кача напът за вкъщи, да не трябва да се доразболявам. И видиш ли, билетчетата на входа на сградата свършили. Е как така, бре Атанасе?! Ами така, отговаря той, не може по 50 пъти на ден да влизате и да излизате и да очаквате, че билети ще има за всички … (?!?!?) Частна сграда, да не си помислите държавна. То те така или иначе в 18ч събират папките и си заминават.

Не мога  да си я обясня цялата тази идиотия, която тресе народа. Имаш една-единствена работа да свършиш като портиер/охрана и т.н. И не, не подценява и не се подигравам с работата на тези хора. Срамна работа няма и всеки, който се старае по някакъв начин с честен труд да си изкара прехраната и да преживява в тази държава, е достоен за адмирации! Но мързелът, наглостта, арогантността, ненавистта и апатията към всичко и всички просто не я разбирам!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s