Есенна Италия, в Болоня

Пристигането ни в есенна Болоня не беше по – различно от това през Август. Отново беше много горещо с тази разлика, че хората бяха облякли по някоя и друга жилетка и не бяха по сандали, а боти. А листата … листата бяха оцветени в красиви и топли цветове, леко нападали от дърветата и нашарили улици и тротоари.

Тъй като се бях наела с цялата организация, защото беше тайна, реших да не импровизирам и да отседнем в същия хотел, в който бяхме през Август, защото останахме доволни, а и локацията му е много добра. Ако се чудите защо кавам тайна отганизация, ще ви кажа, че това беше подарък за рождения ден на майка ми, тъй като тя искаше да посети Венеция … накратко да обясня, че рожденният й ден е през Декември – 24ти, а това не е подходящ месец за посещение във Венеция, освен ако не си с рибарски ботуши и руски кожух.

Попрочетох, че след края на Октомври Венеция не е толкова дружелюбна към туристите и се спрях на средата на Октомви по още няколко други причини, които не са толкова важни и интересни.

Моментът, когато й съобщих, че заминава за Италия беше най – приятен! 

Италия ни посрещна с хубаво време, въпреки лошите прогнози, които следяхме почти до часа на заминаването. По принцип има “традиция” винаги, когато пътуваме с майка ми, да ни вали дъжд и да си донасяме по някой и друг чадър от различни дестинации. Което само по себе си е забавно, но не и в момента, докато го използваме 🙂
След като се настанихме в хотела в Болоня, се запътихме към центъра. Градът беше пълен с туристи, заради Джаз фестивал, който започваше същите дни. Всичко беше също толкова красиво и приказно, както навсякъде в Италия, както го помнех от предишното си посещение. Първата вечер, когато започна да залязва слънцето, започна да се усеща есента все по – осезаемо и нуждата от шал да се прокрадва. Затова решихме, че ще се сгреем на по пица и вино. Което изглеждаше идеалното решение на проблема. Казахме си, че ще седнем в следващата пицария, която ни хареса.
Около час и половина ходене по – късно, започнах да намирам разликите с предишното ни ходене в Болоня и един малък недостиг на града. Когато бяхме там през Август, беше достатъчно топло, за да не се замисляме дали да седнем отвън и да пием ледено студено вино със сирена и тънконарязани меса. Но през Октомври, нуждата от вечеря на топло със студено вино е по – голяма. За съжаление, обаче, в Болоня заведенията тип бар, където да седнеш отвън на по питие, са в пъти повече от тези, където можеш да седнеш вътре. Като цяло те са толкова малки, че малък брой от тях могат да си позволят да имат маси във вътрешната си част.
Почти отчаяни, че нито ще намерим пица, нито изобщо ще вечеряме, гладни и изморени, тръгнахме обратно към хотела и като по поръчка намерихме ресторант из малките улички.
Храната не беше кой знае какво и в никакъв случай не беше представител на Италианската кухня, каквато я познаваме, но бяхме доволни, все пак стомасите не бяха празни и се сгряхме след изпитото вино.
Така че да си имате едно наум, ако ходите в Болоня през есента. Не бъдете болни, както бях аз и си носете топли дрехи и пакетче солети в чантата 🙂

На следващия ден се запътихме към заветната цел – Венеция, за която ще ви разкажа в следващата публикация, а в деня след това, бяхме в Пица. Ден, който никога не бих забравила, но и за него – в следващата публикация. Не бъдете нетърпеливи 🙂

Показвам ви още малко снимки от Болоня, които напраивх, въпреки че се оказах без зарядно за фотоапарата в момента, в който пристигнахме в хотела.
По някаква незнайна за мен причина, предвид това колко стриктно пазя всичко, свързано с фотоапарата си, не знаех къде се намира кабелът за зарядното.

Бях полуотчаяна, защото нямаше откъде да намеря кабел, а и магазините за електроника в Болоня .. ами не ги намерихме 🙂

Настройх фотото на възможно най – икономичен режим и стисках палци да издържи до последния ден. Единственото, за което бях благодарна, беше, че последния път, когато съм го ползвала, съм заредила батерията напълно и разчитах, че ще издържи с по – пестеливо снимане …
За мой късмет, стигнахме до непознати за мен места от града и преоткрих красотата му, така че си беше истинско предизвикателство да не снимам непрекъснато.

За първи път виждам копър да се продава така ….

Това беше някакво учебно заведение, което не разбрах точно какво е, но отвсякъде имаше млади хора, пушещи и пиещи вино. Голяма забава. Искахме и ние да се включим 🙂

Есента напомняше за себе си отвсякъде …

До следващата ни екскурзия заедно! Очаквам ви! 🙂
Advertisements

2 thoughts on “Есенна Италия, в Болоня

  1. Очаквам я и аз, Ели –
    харесвам Италия и много от нейните градове, но пък в Боляня не съм била…
    Благодаря ти за чудесната разходка,
    тиквената ти серия е страхотна и поздравления за хубавия подарък на мама!

    Like

  2. Благодаря ти Дианка 🙂
    Силно ти препоръчвам да се разходиш до Болоня, наистина ми хареса много!
    Тиквената вълна ме е обзела с пълна сила … днес пак приготвях печена тиква … 🙂
    Поздрави, мила, и успешна седмица! 🙂

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s