Да се влюбиш във Венеция Част 1

Ах, Италия, Италия … Венеция …
Преди няколко години (няколко … около 10) бях за първи път във Венеция. Организирана екскурзия с автобус и няколко града в Италия бяха в програмата, докато стигнем заветната точка, която беше Париж. Беше много дълго пътуване и стигайки във Венеция, бяхме изтощени и за краткия престой там, не запомних особено много. Но едно нещо се беше запечатало в съзнанието ми – многото гълъби и как без малко да ми откраднат сандвича.
Въпреки ограничените ми и избледнели спомени за този ден, бях сигурна, че някога ще се върна там. Миналата година направих опит да организирам пътуване до Града на каналите и маските по време на ежегодния карнавал, но в последния момент се отказах. Някъде из интернет пространството видях снимки, направени по време на карнавала и ми стана лошо. Тесните улички и мостове бяха буквално претъпкани и нямаше място дори къде да се ходи. От снимките ми изглеждаше безкрайно пренаселено и без никакъв въздух.
Предпочитанията ми, когато посещавам нови и интересни места, са прости и едно от тях е да мога да усетя духа на мястото. Виждайки хилядите туристи, струпали се из малкия град … не това не беше за мен.
Но този път …
Пътуването от Болоня до Венеция е час и 45 минути и струваше 15EU в посока на човек, а спирката във Венеция се казва Санта Лучия. Без малко да се объркаме и да слезем на предната, която е Местре. Местре е най – близкият град, намиращ се до Венеция и е изгодно да наемете място за спане там и да пътувате с влак за една спирка. Казват, че е индустриален град, но от влака ми се стори много красив и го набелязах за следващото пътуване в района 🙂 Както разбрах, Болоня също се водеше такъв град, но ме впечатли с красота и чар.
Отстъпки за двупосочни билети няма, така че не се изненадвайте. Цената за бързи влак беше нещо от порядъка на 45EU в посока на човек, което беше абсурдно, защото с него щяхме да спестим 20тина минути. Бяхме тръгнали на екскурзия, не на състезание все пак.

Силно препоръчително е да купите билетите поне 1-2 дни по – рано, за да не останете неприятно сюрпризирани, в момента, в който отидете на гарата и разберете, че няма места. Може би ще намерите, но за 1ва или бизнес класа в обикновен вагон, което пак не отстъпва по цена на бързи влак.
Пристигайки във Венеция, няма да имате много възможности да се загубите или объркате. Излизайки от гарата, се натъквате на няколко спирки на градския транспорт, т.е. тамошните корабчета. Да ви призная, малко се позамислих дали не искам да прекося Венеция пеша, след последното ми преживяване с кораб в Гърция, но здравият разум надделя. Все пак нямаше къде да се образуват големи вълни и толкова силен вятър по каналите …
Гледката на излизане от гарата, е впечатляваща и сякаш за миг се пренесох в друга реалност. Много по – красива, изтънчена, вълнуваща и романтична. Въздухът беше друг (и не говоря за аромати от каналите, защото такива нямаше!) и изведнъж разбрах, че точно тук е трябвало да бъда и това е била “скритата” ми цел за цялото пътуване.

За последно, когато почувствах такова вълнение, беше когато кацнах в САЩ и когато се върнах в Сентръл Парк в Ню Йорк. Чувството беше … вълшебно.
Вглеждайки в заобикалящите ме сгради, веднага се забелязва красивата архитектура, всеки малък детайл, орнамент, различните цветове и осъзнаваш колко история има в този град.

Каналът, който се намира пред гарата и по който може да се стигне до площада Сан Марко, е Канале Гранде. Най – известните и богати фамилии в града са давали големи суми, за да се надпреварват чия къща е по – красива и семейството да покаже просперитет и финансови възможности.
Почти всички корабчета циркулират по канала. Ние искахме да стигнем до площада и взехме линия N, но съм сигурна, че 99% от корабчетата спират там. Еднопосочно пътуване струва 7.5EU и имахме няколко спирки преди крайната цел, за да разгледаме Венеция от водата. Искаше ми се да си наемем гондола, но нямахме достатъчно време, Цената е около 80EU за около час и мисля, че спокойно може да се качат до 8 човека.
Пътувайки към площада се замислих как са били строени някога тези сгради, така че да бъдат точно на нивото на водата.

Част от моста Риалто беше закрит за реставрация и не можахме да го видим в пълния му блясък, но това е още една причина да се върнем там. До 1800 и някоя година този мост е бил единствения начин да бъде прекосен канала на суша.

Накъдето и да се обърнех, дъха ми спираше …

Навлизайки в града, тук – там попадахме на поредния мост и гондола с щастливи туристи, които махаха на тези, които бяхме на сушата.

Като че ли излязохме на площада Сан Марко от възможно най – подходящото място. Излизайки от този интересен “тунел”, който виждате на следващата снимка, малко по малко се показваше площада, а точно срещу нас, от другия му край, се извисяваше Двореца на дожите и кулата Лоджета Сансовино“.
Крачейки по площада, все повече се приближавахме към двореца, за който ще ви разкажа в следващия пост и ще добавя как кратка история как си поръчахме просто бира, а дойде нещо съвсем друго 🙂
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s