О. Корфу. Паксос. Антипаксос и защо не искам да се качвам на кораб. Част 2.

Продължаваме ли обиколката из Корфу? 🙂
Разказах ви за красивия плаж Canal D’Amour, който може да намерите в една от най – северните точки на Корфу.
Ако някога се върна на почивка на острова, най – вероятно ще отседна в някоя от къщичките и хотелите, намиращи се точно на заливите.

Докато се радвахме на жаркото слънце, изведнъж се смрачи и аз помислих, че ще завали. Веднага си спомних за огромната буря, която ни догони на Тасос преди две години …
Тя се зароди със същите красиви облаци 🙂

На следващия ден ни се искаше плаж, който е в близост до хотела. Колкото и да ни хареса на предишния ден, 30минутното пътуване в посока, за да стигнем до красивия плаж, не ни се понрави, а и трябваше да щадим шофьорите, и те са хора 🙂

За следващия плаж научихме след щателно разузнаване в Гугъл… плажът се казва Kerasia и се намира на няколко минути шофиране след Aghios Stephanos.

Плажът не е пясъчен, но камъните са бели, малки и красиво изваяни от водата, може да не чувствате необходимост да обувате “морските” обувки.

Това представлява “кеят”, на който гарираха няколко малки моторни лодки, карани от възрастни аристократи, дошли за един бърз обяд в единственото заведение на плажа.

В единия край на плажа видях малка пътечка, която се изкачваше някъде из камъните и като един истински турист, се запътих натам.

Озовах се в гора от маслинови дръвчета, а едвам забележимата пътечка криволичеше измежду тях. Направи ми впечатление, че имаше изградена “ограда” от камъни и вървейки, малко по – надолу видях, че има табела за частен имот.

Гледките, които се откриваха на моменти измежду дърветата, разкриваха все повече и повече голямата красота на гръцкото синьо.

След около 10 – 15 минути ходене, стигнах до края на скалата, която разделяше двата залива. Буквално на ръба на скалата имаше едно дърво, което сякаш ти казваше “не продължавай”. Вятърът там беше изключително силен и дори беше трудно да се ходи нормално. Много красива гледка!

Част от единственото заведение на плажа … след като се върнах, беше станало време за хапка.

Няма как да минем без … нещо студено и освежаващо 🙂

На връщане направихме няколко снимки из селцето Aghilos Stephanos. Известно е с многото си палати на известни личности и осамотеността и спокойствието, които предлага. Заслужава си да се види!

И от високо …

Следващите снимки за мен са единствени и неповторими и най – вероятно няма да снимам тези места никога повече. Рядко или по – скоро почти никога не и позволявам да съм толкова крайна в решенията си. Сега ще ви разкажа защо…

От Корфу има много организирани екскурзии с корабче. Няколко от нас решиха, че би било много интересно и вълнуващо да отидем на такава разходка до някакви пещери на остров Антипаксос. Още по – интересното обаче беше, че корабчето влизало в пещерите и можело да ги разгледаме отвътре. Страхотно, казахме си! Ще се разходим до следобед и после ще отидем на плаж.
Когато тръгвахме, дойде да ни вземе автобус, който да ни откара до пристанището. Попътно събрахме още народ от хотелите в района и от 30мин пътуване, стана на час и нещо… Качихме се на корабчето, времето беше хубаво, приятно и слънчево. Бяхме ентусиазирани да видим красивите места от брошурата.
Тръгнахме, но бяхме пропуснали едно – да видим маршрута, по който сме тръгнали…. след около час пътуване, бяхме в открито море и все още не бяхме стигнали. Бяхме отегчени и леко раздразнителни, докато от някъде се завихри лек ветрец. Много бързо той се превърна в силни ветрове, който подмятаха кораба ни като перо. Не закъсняха и вълните. Усмихнатите и развеселени физиономии бяха заменени от угрижени и притеснени, шокирани и ужасени. В момент, когато екипажът започна да затваря прозорци, да вади пликчета за повръщане и спряха да се шегуват, а и те поглеждаха с ужас към вълните, разбрах, че положението не е на добре. При всяка следваща вълна, вятърът накланяше кораба и той цопваше странично във водата. Навън хората крещяха и вече изобщо не беше весело… нямаше връщане назад. Бяхме в открито море. Меко казано, започна да ми се повдига и треперех като лист, защото корабът препускаше през вълните, които на моменти удряха в прозореца до мен.Около 30-40мин по- късно, вече почти два часа плаване, изведнъж леко намалихме и по уредбата се чу, че можем да видим въпросните пещери, заради които бяхме тръгнали. Бяхме на поне километър от тях и бях много щастлива, защото, ако се бяхме приближили, вече си представях как се разбиваме. Започнах да се оглеждам къде са складирани спасителните жилетки.
Нямах дори и желание да стана от местото си, камо ли да снимам…
Продължихме и тъй като не бяхме погледнали програмата, разбрахме, че не се връщаме, с отиваме на плаж от острова, до който се стига само с кораби…

Вълните продължаваха и аз вече си мечтаех са стабилна и твърда земя под краката ми.. меко казано, беше ужасно. Не-знам-колко време сме плавали след това, но изведнъж чух как изгасиха двигателите и пуснаха котвите. Казаха, че ще сме там поне 30 минути, заради желаещите да плуват в кристалните води. Чувах, че някои от хората си говореха, че отиват да плуват, само и само, за да не се клатушкат на кораба. Моите крака трепереха и бях пред припадък. Насилих се да взема фотото и да на правя няколко снимки, все пак бяхме стигнали дотук и както казах по – нагоре, нямах намерение никога да се върна.
Беше наистина красиво!

Не знам още колко плавахме след като тръгнахме от там, но ми се стори цяла вечност. Бях си взела найлоново пликче и се стараех да не го използвам.Следващата ни спирка беше остров Паксос. Това е най – малкият остров от групата Йонински острови. Антипаксос бил известен с красивите си плажове и виното. Освен далечех хвърлей на плажа, на който бяхме, нито вино исках да помириша, нито друго…

Още с пристигането бях запленена от красотата, която се разкриваше пред мен. И въпреки че допреди час исках да потъна (буквално) само и само да спрат да ни блъскат вълните, вече бях позабравила неприятните два часа и единствено раздразненият ми стомах, който се беше свил на топка, напомняше за случилото се. Докато търсех данни за острова, разбрах, че цялото ни плаване е било повече от 30 километра. Ние пристигнахме на най – голямото от 3 пристанища, на име Гайос, което е и столица.

Доколкото успяхме да видим, плажовете са каменисти, а градчето беше изключително китно и населено с туристи. Единственият начин да се стигне до острова е по вода, защото няма изградено летище. (А аз го обмислях още докато пътувахме. Не исках да се качвам отново на този, а и който и да е кораб!)

Няма как да си кривя душата и да ви кажа, че не ми беше много приятно и като за любител фотограф, ми беше голям кеф 🙂

Колкото и да бяха на топка стомасите, започнаха да искат своето, така че след кратка разходка, избрахме заведение и плахо поръчахме по – лека храна … знаеш ли какво щеше да бъде връщането?!

На пристанището бяха акостирани много красиви лодки и яхти.

Едно леко сокче за преди отплаване. Стискаш палци, молиш се и се качваш на кораба…

Това беше последната снимка, която направих. Прибрах фотото и се отправих към човек от екипажа с молба за някаква ментова дъвка или бонбон. Нямах в мен и забравих да си купя. Реших, че това ще ме освежи. Странно, човекът ме погледна и попита “Travel gum?”, кимнах и се вкарах в обяснения за какво ми е дъвката. С усмивка на лице, човекът ме изпрати да питам капитана … бях шокирана. Явно изражението ми говореше повече от думите, защото той се засмя и каза да изчакам. След няколко минути се върна и ми подаде нещо, наподобяващо хапче, на което пишеше “Travel Gum”. Обясни ми, че моряците много често дъвчат такива дъвки … Видях, че пишеше, че има някакво лекарство, но в този момент изобщо не ме интересуваше, дори да ме дрогират. Хапнах дъвката и около 40мин по – късно бях заспала … и така се събудих, когато вече акустирахме на бреговете на Корфу. Дали е имало преспивателно, успокоително или нещо друго, не знам. Факт беше, че пътуването е протекло много добре, не е имало нито вълни, нито вятър, а водата е била като огледало, по думите на хората, с които бях.
Последва още около час с автобус, който криволичеше по острите завои, но те в този момент никак не ме притесняваха.
Отидохме на вечеря в красиво заведение в централната част на града и на следващия ден поехме обратно към София.
Незабравимо пътуване!
Надявам се, че екскурзията ви е харесала и на вас и до следващия път! 🙂
Advertisements

4 thoughts on “О. Корфу. Паксос. Антипаксос и защо не искам да се качвам на кораб. Част 2.

  1. Ели, наистина е било незабравимо. 😉 Важното е, че всичко е приключило добре! А снимките ти са страхотни! Пожелавам ти поне още една такава почиква през лятото. Подрави!

    Like

  2. Е, да ти кажа почти ме отказа;) Скоро заминаваме наоколо, правих сметка да пообикаляме с корабчета, но май ще си остана на земята;)))
    Иначе благодаря за красивите снимки и разходката.

    Like

  3. 🙂 Да ти кажа, със сигурност би било много приятно и хубаво, ако времето го позволява. Връщането си беше спокойно 🙂

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s