О. Корфу. Част 1

И нека летните почивки започнат Сега!
Дестинация: о. Корфу
Продължителност: 1 седмица
Транспорт: Кола
Време: Идеално 🙂

След тръгването в 4:30 от София, бяхме на ферибота в Игуменица около обяд. Уж някакви си 700км, но имайки предвид ограниченията по магистралите в южната ни съседка, часовете се изнизаха.

За всички, пътуващи в тази посока, е добре да знаят, че разписанието на фериботите от Игуменица към Корфу са на почти всеки час, но на обяд от 12:30 до 14:30 няма ферибот. Цената на кола беше 40EU, а на пътник 10EU. Добре е да знаете, че ако вземете билет и за връщане, то излиза на 50% от цената, а билетът може да бъде използван в следващата една година (или нещо подобно!).

Условията на ферибота са добри, за да се настройте на вълна “почивка”, ако все още не сте го направили…

Ако имате нужда и от нещо “да се подкрепите”, пак няма да останете разочаровани.

Водата! Ех това гръцко синьо! Няма друго такова!

Имахме и компания от няколко делфина, които спретнаха голямо шоу, но за съжаление, докато вляза, за да взема фотото и те останаха много назад …

След около 2 часа на ферито, започнахме да виждаме “познати” брегове … така де, за онези от снимките говоря.

Ето и Корфу! Пристигнахме! Заемайте места по колите и изходите. Време е за плаж! 🙂

Приказните пейзажи завладяват всичко наоколо. Небето и водата се сливат в едно голямо синьо и навсякъде ухае на цветя и море.
Хотелът, който бяхме избрали, се намираше на около 30км от ферибота, но шофирането ни отне почти час. Пътят криволичи с остри и стръмни завои, на много от тях няма добра или никаква видимост и трябва да се кара с повишено внимание. Почти невъзможно е да се разминат камион/автобус и кола, освен, ако не се намирате на някое уширение.
Искаше ми се да направя повече снимки попътно, но нито има къде да се отбие, за да се снима, нито пък имахме време, все пак плажът, слънцето и коктейлите нас чакаха 🙂

След един приятен ден на басейна на хотела, вечерта се запътихме, прегладнели към централната част на града, за да намерим подходящо място за вечеря.
На излизане, същата вечер, ни направи впечатление бара, който се беше разположил приятно точно срещу хотела ни. Ориенталският стил лъхаше от него и напитките си заслужаваха.

Оказа се, че улицата с “заведенията” не беше особено близо, на около 15тина минути пеша, които не са много, но на връщане към хотела, с пълни стомаси, в 1-2 през нощта, ни се стори като на другия край на острова. Но по – добре, нали храната трябваше да слегне! 🙂
От друга страна местата за вечеря бяха достатъчно, за да избираме на воля.

Почти всички по – големи хотели имат организирани трансфери, които на няколко пъти през деня откарват желаещите до по – далечни плажове. След близо 15мин пътуване по завоите, пред нас се откри красива гледка към пясъчен плаж, подредени шезлонги и чадъри, кристална вода и почти никакви хора! Когато се доближихме до плажа, веднага дойде един симпатичен дядо, който ни настани и разпъна чадърите. Беше там и следващия път, когато ходихме, но ми направи впечатление как човекът гонеше хвръкнали шапки, тениски, носеше играчки на децата, подреждаше, посрещаше … мислех си къде ли ще срещнем такъв човек по нашите плажове … удоволствието чадър с два шезлонга ни струваше около 5-6EU, да не забравя и масичката … а един от дните, когато буквално щяхме да се изпържим на плажа от яркото слънце, същият този дядо, донесе втори чадър, за да не изгорим.

Това е един от малкото пясъчни плажове на острова.
Друго впечатление ми направиха хората на плажа. Миксът от руснаци, сърби, англичани и други беше интересен, но от всички тях, ако можех с магическа пръчка да накарам последните да изчезнат, щях да съм много щастлива …
Ще ви разкажа следната случка: на шезлонгите пред нас идват и се настаняват цяла фамилия англичани, три поколения. Един от по – възрастните мъже пали цигара, нахално тръска угарките на плажа (че защо му е пепелник на дъртия пръч!). Стоя си аз и го гледам и си мисля, че ако изхвърли фаса в пясъка, ще превъртя. Допуши си той цигарата, докато гледаше как останалите се настаняват, а внучката му изкрещя при влизането й във водата, че видиш ли, това била най – топлата вода, в която ще се изходи … Та дядката си допуши цигарата и без никакъв свят “закопа” фаса в пясъка под краката си.
Сега … може би нямаше да се ядосам толкова, ако бях на плаж, на който трябваше да си разчиствам местото от фасове, пластмаса и отпадъци, но този плаж беше с най – ситния пясък, който съм виждала и безумно чист!
Още докато се усетя, станах и занесох на невъзпитаника една пластмасова чашка и му обясних, че не само той е там и този плаж е за всички. Той седеше и ме гледаше като ударен с мокър парцал (а не е като да не му го казах на бащин за него език). 20минути по – късно по някаква причина, те си събраха багажа и си заминаха.

За съжаление автобусчето, което циркулираше из острова, за да извозва желаещите като нас, беше с последен курс в 16:15ч, което за нашите разбирания, си е раничко … върнахме се в хотела и се инсталирахме на един от 5те басейна, с които разполагаше комплекса.

Вторият ден избрахме плаж, който беше на 10 тина минути с кола от хотела. Знаехме, че е е от каменистите плажове на острова, но пък и бяхме проучили, че водата там спира дъха.
Да ви призная, не останах очарована от самия плаж, защото камъните бяха прекалено голями за моите разбирания и ако нямахме необходимите за целта обувки, влизането във водата щеше да бъде невъзможно.

Имаше точно две заведения в близост до плажа. И двете бяха много красиви и символизираха абсолютната идилия.

Направих си разходка по плажа и намерих тази “черупка” от морски таралеж. Да ви кажа, не съм сигурна, че обувките, които трябва да служат, за да предпазват стъпалата от тези приятелчета, биха издържали на предизвикателството.

В късния следобед, всички бяха заспали и реших да се настаня в едно от двете заведения в близост и да хапна.
Както виждате, плажът никак не е далече …

И противно на всякаква логика, понеже бях в Гърция, на мен ми се ядеше паста … Но няма какво да направя срещу пристрастията си 🙂

Няколко снимки от ресторанта … по – късно решихме, че на следващия ден там ще празнуваме рожден ден на една от дамите от компанията.


Изкарахме си много добре, но не можахме да се опазим от комарите и на следващия ден краката ни бяха на решето … та не забравяйте спрейовете против комари!

В друго заведение останах много приятно изненадана, когато до мен видях една голяма саксия с босилек. Когато се прибрах, си купих от сакскийките, които продават по супермаркетите… сега да видим колко време ще издържи.

Няма как да не ви подразня с няколко приятни чинии ….

Малко странна ни беше тази салата, но си я изядохме и нея 🙂

Допреди не бях такъв фен на тарама хайвер, но след това ходене в Гърция, само се оглеждам в готовите, които видях на нашия пазар.

Небезизвестното суфлаки, но порция

Снимките, които следват, са на плаж, който се намираше на 30 км от хотела ни. Казва се Canal D’Amour и е един от най – красивите плажове на острова. Плажът не е един, а по – скоро няколко заливчета, всичките пясъчни, имат по няколко шезлонга. Цената там е малко по – висока, 7-8EU, но определено си заслужава да го посетите, ако ходите към Корфу!
Местата за хранене и кафенетата са разположени точно над плажовете, но гледката от тераските, си заслужава! И хубавото е, че дори да отидеш по бански, никой няма да те върне.
Време беше …

Изяде се много морска храна, но не ни стигна! Преди няколко дни в софийски заведение си позволих да си поръчам миди. Уж пресни, уж приятно заведение, където съм била много пъти.
След миналата година бях много резервирана, когато в Лозенец се натрових с миди и една седмица не можех да си стоя на краката. Стигна се до инжекции с Деган и т.н. положението не беше розово, но ме разбрахте … та поръчах си аз миди и на следващата сутрин ефектът беше същият .. не знам дали мидите не бяха пресни или аз съм развила алергия, за която да не знам, но май ще ги отказвам …
Добре, че поне калмарите все още ми понасят 🙂
На втора линия зад заведенията за хранене, бяха разположени малки къщички и хотелски комплекси. Верандите на тези къщички гледат направо към залива и плажа …

С наближаване на края на деня, морето започна да се разполага все повече и повече към нашите шезлонги и се наложи да поиздърпат първата линия по – навътре. Смрачи се и си мислехме, че ще започне голяма буря …

Следва продължение …
Advertisements

6 thoughts on “О. Корфу. Част 1

  1. Каква приятна изненада! Обожавам Гръцкото море и всички пътеписи на тази тема поглъщам с интерес. Прекрасна публикация, толкова подробна и придружена със снимков материал. Плажът с шарените скали ми е любим:), а за храната и моите деца са на спагети, сувлаки и гирос в Гърция. Само големите си похапваме рибни ястия. Жалко за лошите спомени с миди в България, ужасно е. Прекрасно настроение лъха от тази публикация. Ще чакам останалите!!! Поздрави!

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s