Крем супа от червена леща

В това простудно време навън, с тези ветрове, напомнящи ми за Виена и сняг, станал по – твърд от камък, заледени улици и замръзнали покриви, сега е точното време за тази приказна супичка!
Преди да ви дам рецептата, обаче, ми се иска да ви споделя какво ме измъчва напоследък. Всъщност много силно казано измъчва, но определено оставам с много въпроси след срещите си с такива хора ….

Изказването, около което се въртят мислите ми напоследък, е следната ”Завистта е толкова силна, че дори лицемерието не може да се прояви, за да замаскира грозната истина на този човек”.

Замислихте ли се и вие?
Защо ми се струва, че връзката между доброто възпитание и възпитанието като цяло отдавна е безвъзвратно загубена.
Откога хората са се озлобили дотолкова, че единственото, което правят, е да гледат в ”паничката” на другите и да не могат да намерят нещо, макар и малко, в собствения си живот и света, който ги заобикаля, за да му се радват и да съсредоточат вниманието си върху него?
Та нали, ако не си доволен от живота си и пътя, по който вървиш, само и единствено ти можеш да промениш положението си и си виновен за това?
Нали всичко, което ограбва вниманието ти, те отдалечава все повече и повече от крайната цел, която си си поставил? Или може би тези хора нямат такива цели, или може би нямат никакви?
Сигурна съм, че няма човек, който не се е сблъсквал с такава злоба, завист и лицемерие. Колко грозно!
Моето възпитание е такова, че съвсем съзнателно приемам чуждите успехи. Няма нищо по – зареждащо от постигане на целите. Тогава умората, усилията и потта по челото остават в сянката на радостта и удоволствието.
Това озлобяване и невъзможността да виждаш по – далече от носа си на българския фактор ли се дължи или на поколението, което възпитава тези хора? Наистина винаги съм си задавала тези въпроси. Познавам българи, които живеят в чужбина, имам приятели от различни крайчета на света и някак си това липсва … или може би е по – добре прикрито?!
От сърце ви пожелавам възможно най – малко срещи с такива дребни души, които да нарушават спокойствието и устремеността ви!
Ако все пак някога се сблъскате с такива индивиди, мога да ви предложа една много вкусна и топла супичка от червена леща 🙂
Необходими продукти:
  • 250 гр. червена леща;
  • 3-4 броя картофи;
  • 1 стрък праз лук;
  • 1-2 моркова;
  • 2 големи скилидки чесън;
  • 1/2 ч.ч. доматено пюре;
  • 1 ч.л. лют червен пипер;
  • 1 ч.л. черен пипер;
  • 1/2 ч.л. кимион;
  • 65 гр. масло;
  • 3-4 с.л. зехтин;
  • сол на вкус;
  • 200 гр. кокосова сметана;
  • 2-3 с.л. сок от лимон;
  • 1/3 ч.ч. настърган пармезан;
  • копър;
Начин на приготвяне:
Нарязваме на дребно праза, морковите и картофите, които се задушават в зехтина заедно с чесъна. Когато поомекнат, се добавя черния и червения пипер, и доматеното пюре.
Оставяме да загрее добре и изсипваме около 1.2 литра вода, която оставяме да ври около 15мин.
Добавяме лещата до пълното и сваряване и накрая прибавяме кимиона, лимоновия сок, маслото и разбиваме добре.
Нарязваме на дребно копъра и го изсипваме в супата.
Накрая пасираме добре като прибавяме маслото и малко по малко кокосовата сметана и последен – пармезана.
Посоляваме на вкус и гарнираме с крутони.
Да ви е сладко!
Advertisements

5 thoughts on “Крем супа от червена леща

  1. Много готина купичка имаш! Ще ти я взема, нали даваш?! 🙂
    Супичката изглежда апетитна и сгряваща в това студено, макар и слънчево време.
    Усмихната седмица, Ели! 🙂

    Like

  2. Взела си ми думите, Ели, точно щях да напиша “дребни душици”. 😉 И не, не мисля, че е поколение, епоха, настояще… Мисля, че винаги е имало и черно, и бяло. Книгите го доказват! 😉
    Аз също смятам, че всеки един успех може да бъде допълнителна мотивация, когато личните успехи някъде са се загубили. Аз дори понякога се хваля с успехите на заслужили колеги, какво по-хубаво! Да си млад и да успяваш да докажеш себе си – на всекиго го желая! И на теб също! 🙂
    А супичката ти е страхотна, жалко, че не мога да усетя аромата от снимките. 😉
    Усмивки, Ели, и напред! Те “другите” все ще са крачка зад теб. 😉

    Like

  3. Гери, благодаря за милите думи! Аз желая успехи на всеки, защото това държи съзнанието и духа буден и те зарежда с нови сили 🙂
    Много усмивки ти пращам, Гери, и много успехи! :))

    Like

  4. Страхотна компилация се е приютила в микса на тази съблазнителна и любима супа,Ели!
    Аз винаги съм се чудела защо хората губят толкова време за негативни емоции като животът е толкова кратък.
    Прегръдка!

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s