Честита Нова Година 2015! И още малко за празнична Виена.

Честита да ни е Новата Година, мили приятели!

Дано след 365 дни, когато се обърнем назад, да сме горди от действията си; 

да сме научили по нещо ново от случващото ни се; 
да сме преминали през всички перипетии и да сме станали по – силни; 
да сме правили добро; да сме се усмихвали повече;
да сме били искрени; 
да сме обичали истински и да сме били обичани; 
да сме били заобиколени от приятели; 
да сме покорили нови хоризонти; 
и да сме разбрали, че невъзможни неща няма, стига да ги искаш достатъчно силно.
 
В края на миналата година ви разказах за първите впечатления от красивия и най – голям град в Австрия, разположен на двата бряга на река Дунав – Виена. Разходихме се из градините на бароковия комплекс Белведере, след това поехме из необятните улици на празнична Виена и стигнахме до коледния базар пред впечатляващата катедрала Карлскирхе.
Смея да твърдя, че това е един от символите на големия град. Дали защото беше едно от първите неща, които видяхме, едва ли.
Малко след това разходката ни премина покрай Паметника на Съветската Армия на Шварценбергплац. Паметникът е издигнат в чест на изгонването на хитлеристките войски от Виена, а на 13 април, 1945 Съветската армия превзема града. На 8ми май Германия официално се предава и се слага край на Втората световна война.
Денят беше към края си и се отправихме към хотела за кратка почивка, а попътно спряхме в едно симпатично кафене, за да изпием от прочутото виенско кафе и да хапнем торта. Да ви призная, не бях особено впечатлена от тортата Сахер. Обясниха ни, че рецептата е претърпяла множество метаморфози и сега от нея е останал само спомена. Сигурна съм, че има места, на които се приготвя все още по оригинална рецепта, но да ви кажа, ние не сме ги търсили. Виенското кафе там не носи това име, а може да го намерите като кафе меланж.
Почивката от няколко часа ни се отрази много ободряващо, постоплихме се, възвърнахме чувствителност в крайниците и с нови сили се отправихме към централната част на града, за да видим украсата в целия й блясък.
Тълпите от хора не ме изненада, въпреки студеното време. Всеки беше там, за да се наслади на красотата и очарованието на това вълшебно място. И да се зареди с коледно настроение, може би, с някоя и друга чаша топъл пунш.
Малко след като слязохме от трамвая и се запътихме незнайно накъде, следвайки масата народ, попаднахме на поредния мини базар. В един от далечните му ъгли зърнах малка сергия за сладки десерти. Доближавайки се, грейнах от радост! Най – после намерих един от любимите си десерти, който тази година (по – скоро миналата вече) отсъстваше от Немския Коледен Базар срещу Народния театър, а именно – пуншкрапфен. За тези, които не са го чували, мога да го опиша като суха паста с ром и покрита с розова захарна паста, отново с ром. Не съм го виждала някъде по нашите магазини, а и рецептата ми преведоха от немски. Препоръчвам ви го, ако някога ходите към Виена 🙂
Малко след започването на вечерната ни разходка, стигнахме до прочутата катедрала Св. Стефан. Когато влязохме вътре, попаднахме на коледен концерт, който точно започваше. Беше красиво и магично. Докато се опомним, катедралата се напълни и всички седящи места около нас бяха заети. Някои от песните ни развеселиха, други ни просълзиха, но така става по Коледа.
Дневни снимки:
На следващия ден бяхме раздвоени накъде да отидем, защото времето беше много непредсказуемо. Хванахме трамвая и се озовахме пред сградата на Австрийския парламент, която също препоръчвам да посетите. Величествената постройка покрива на 13 500 кв.м. и е построена от архитекта барон Теофил фон Хансен. Една от популярните части на парламента е статуята на Атина.
Малко след това стигнахме следващото място по план – програмата, а именно в съкровищницата на Императорския дворец Хофбург. (Срещу Хофбург са разположени Природоисторическият музей и Музеят на история на изкуствата). След нея обиколката ни отведе до поредния коледен базар из малките улички на Виена, където захарният памук беше в кофичка, а сметановите десерти под формата на сладолед, залян с шоколад.
Не след дълго бяхме пред Албертината, където се помещава една от най – големите и най – старите зали, посветени на графичното изкуство. Там има близо 65 000 рисунки, графики, фотографии и други. Музеят е известен още с колекции на Пикасо, Моне и Реноар. От едната страна на улицата, точно срещу Албертината се намира кафе Моцарт, а от другата – красива гледка към Операта.
Продължавайки напред, отново следвайки тълпите, които в общи линии бяха навсякъде, се озовахме в прочутото кафе Aida. Беше време за нещо сгряващо и ободряващо. Направи ми впечатление, че за всеки желаещ да си купи елха, висока около 1.5м, трябва да приготви поне 100EU. За разлика от нашенските пазари за коледни дръвчета, виенчани трябва да помислят преди да изхвърлят елхата си, за която са дали немалка сума.
Следващото място, на което попаднахме, следвайки аромата на канела и ванилия, има честта да помещава Коледен базар повече от 100 години. В наши дни базарът има по – различен облик. На него може да купите ръчноизрисувани коледни играчки, сладки изкушения, вурстчета, красиви свещи, шапки, чаши и какво ли още не.
Вечерта се качихме на върха на катедралата Св. Стефан. Горещо го препоръчвам. Гледката отгоре е внушителна. Бяхме там на свечеряване и не мисля да ви я описвам, просто погледнете снимките по – долу:
Нямаше как да подминем и най – големия Коледен базар във Виена, намиращ се пред кметството. Сградата стои тържествено като пазител на базара. Построена в готически стил в периода 1872 – 1883 от Фридрих Шмид. На върха на кулата се намира Rathausmann – пазителят на сградата и един от символите на града.
И малко дневни снимки :
Друг символ на Виена, който е задължително да посетите, е огромното Виенско колело, намиращо се в Вурстелпратер или накратко Пратер. В големият увеселителен парк почти нищо не работи по това време на годината, с изключение на Виенското колело и още 1-2 атракциона. Няма входна такса за парка, за сметка на всеки атракцион.
Колелото е с диаметър 75 метра и на него са закачени кабинки с четни номера, с големина на малък автобус. Нечетните номера кабинки са разположени в музея, през който преминавате напът да се качите на колелото.
Колкото и да ми се искаше да купя билети за някое от представленията във Виенската опера в дните, които бяхме там, не успях. Почти всички билети бяха разпродадени, а малкото, които бяха останали, бяха по едно място.
Затова се задоволихме с посещение с гид из известната Опера.
Малко факти за нея: построена през 1861 – 1869г. Била е първата опера, построена във Виена. От двете страни на Операта има фонтани, дело на Йозеф Гасер. Левият е символ на танца, музиката, радостта, а десният – на скръбта и отмъщението. Виенската опера е една от най – заетите в света. Нейни директори са били известни музиканти като Густав Малер, Рихард Щраус, Херберт фон Караян, Карл Бьом, Лорин Маазел. Настоящият и директор е Йоан Холендер.
Всяка година там се провеждат повече от 300 представления, затворена е по – малко от 7 дни в годината и билетите за по – известните представления, за прочутия ежегоден Виенски бал, се разпродават година по – рано. За повечето представления има задължително облекло за дамите и господата, които трябва да са съответно с дълга вечерна рокля и с костюм, бяла риза и папионка.
Пространството, намиращо се зад сцената, на което се пазят по – голямата част от реквизитите за представленията, стряска с големината си. З да добиете по – ясна представа, там може да влезе Виенското колело и ще остане още място 🙂 В него се съдържат над 75 000 реквизита и тъй като това пространство не е достатъчно, много от останалите се пазят в сградата в съседство, с която Операта има топла връзка под земята.
През 1945 г., по време на Втората световна война, част от сградата бива разрушена от бомбардировки, но е напълно възстановена през 1955 г.
Коледният базар, разположен между двата музея близнаци – Природо – историческия музей и Музеят на изящните изкуства, беше следващата ни спирка. Не се различаваше почти с нищо от останалите базари, но атмосферата, която се създаваше от заобикалящите те гледки и красива архитектура, направиха посещението ни там специално. Похапнахме печени кестени, пийнахме топъл пунш и се отправихме към мястото за вечеря.
А то се намираше на 1 спирка с трамвай от хотела и на 2 от центъра на града. Мястото се казва Salm Brau и трамваят спира точно срещу входа му. Там се произвежда жива бира и порциите са огромни. Храната е вкусна, а обстановката предразполага към преяждане и препиване с бира 🙂 Една вечеря за двама с голям свински джолан, гарнитура от салата или печени картофки с подправки, с бира, излиза малко по – малко от 30EU, което е добре. Предвид факта, че за един голям печен картоф с масло и сирене по базарите, ще трябва да се бръкнете с около 6EU.
И ако все още не сте се отегчили, продължаваме напред с посещението ни на Двореца Шьонбрун, който е включен в архитектурното наследство на ЮНЕСКО. Той е бил лятна резиденция на Хабсбургите и там се намира най – старата в света барокова зоологическа градина. За съжаление, не ни остана време да я посетим, но трябва да си оставим и нещо ново за следващата визита във Виена 🙂
Дворецът е построен между 1696г. и 1712г. по нареждане на император Леополд Първи, а по – късно Мария Тереза го реновира в стил рококо. В Шьонбрун има 1441 стаи. Фонтанът на Нептун е една от забележителностите из градините на двореца.
Да ви призная, коледният базар на влизане в дворцовия парк, беше един от фаворитите ми. На тръгване от там, се спряхме за кратка почивка на завет и се озовахме пред вратите на пекарната, в която се прави показно как се прави виенския щрудел. Озовахме се на правилното място в най – правилния момент 🙂
Нямаше начин да пропусна!
Срещу 4-5EU получаваш билет за Щрудел шоуто и малка порция ябълков щрудел.
Решихме, че ще посетим Кулата на Дунав, позната още като Донаутурм. Това е най – високата кула във Виена и втората по височина в Австрия, и се извисява на 252 метра над земята. За да стигнете до ресторанта, разположен почти на върха, се използват бързодвижещи се асансьори, които ви качват до горе за по – малко от 30 секунди.
Слизайки от асансьора, усещането беше, все едно има земетресение. Кулата е построена така, че да може да устои на силните пориви на вятъра и се накланяше в различни посоки.
Беше красиво и гледката невероятна, но все пак ми се искаше да сляза по – бързо от там 🙂
Надявам се да не съм ви отегчила с дългата си история и да сте се насладили на снимките и преживяванията ми 🙂
Поздрави и до следващия път!
Advertisements

6 thoughts on “Честита Нова Година 2015! И още малко за празнична Виена.

  1. Благодаря за прекрасната разходка в един от любимите ми градове…
    Честита да е –
    здрава и мирна, успешна и устремена, благодатна и щастлива Нова 2015 Година!

    Like

  2. Ели,не само че не се отегчих,а ми се искаше да не свършва разказа и ако имаш още за споделяне,аз съм насреща ,ще се потопя във Виена с най-огромно удоволствие!Хубава първа работна седмица!

    Like

  3. Благодаря ти от сърце, Дианка 🙂
    Дано всичко, което желаем силно през новата година, да се сбъдва!

    Поздрави 🙂

    Like

  4. Честита и на теб, Гери :)) Както винаги, страхотно пожелание! Дано за всички е толкова добра годината!
    Искрени пожелания и успешна работна седмица от утре :))

    Like

  5. Благодаря ти, Роси :))
    Виена наистина е невероятен град с много история, скрита зад стените на красивите сгради. Радвам се, че съм те пренесла там, макар и виртуално.
    Успешна работна седмица и старт на годината 🙂

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s