За нещата, които забравихме и за поредната изминала година

      Както традицията повелява, на всеки рожден ден или малко преди датата, започват да ни връхлитат страсти и размисли за изминалата година. Завъртяни от ежедневна рутина кои от целите изпълнихме, кои останаха бегъл спомен; хората, които срещнахме по пътя си и тези, с които се разделихме; малките успехи и големите мечти; многото емоции; пролятите сълзи, скрити от тъмни очила и случайните усмивки, докосващи очите; малките жестове, направени с голямо желание; раздадената любов и преглътнатите разочарования от прикритата истина; прошката, която поискахме и извиненията, които получихме …

Година от добри и лоши спомени, повечето от които запечатани в красива цветна снимка. Нашият живот. Да вдигнем наздравица за него!

Защото той е само веднъж, само тук и само сега.
Кратък, суров, музикален, вкусен, сив, разнообразен, разочароващ, успешен, емоционален, добър и лош. Изпълнен с грешки, познати още като опит. И след всичкия този опит, как не се научихме, че 1 + 1 не е 2 в живота. Как човек не може да се наслаждава напълно и поглъщащо на едното, което има, което е постигнал.
       Било то в професионален, личен или житейски план. Хората имаме невероятната способност …
… да даваме обещания с пълната и ясна мисъл, че няма да изпълним и дума;
… да се впускаме в нови начинания с нагласата, че ще сме от  губещата страна;
… да държим на неща и предмети, но да не отдаваме необходимото и напълно заслужено внимание и уважение на най – близките, тези, които са с нас в добро и лошо;
… да се самозалъгваме по – добре от най – умелия магьосник;
… да преглъщаме мълчаливо ударите на съдбата с успокоението, че ”така е трябвало да стане”;
… да се примиряваме с независещи от нас обстоятелства, защото така е по – лесно, съвсем забравили детското неугасващо желание да постигнем целта на всяка цена;
… да поставяме сами граници пред себе си, за да се оправдаем пред обществото;
… да забравяме мечтите си …
… да се отказваме без бой от нещата, които заслужаваме;
… да измерваме цената на живота със служебните постижения, когато той всъщност е безценен;
… да пропускаме и напълно да отвикнем да го живеем;
… да превръщаме съществуването си в работа;
… да не помним как човек може да се забавлява и просто да не прави нищо;
… да не можем да преглътнем гордостта си, заради едно простичко ”извинявай”;
… да говорим, без да помислим за последствията;
… да крием главата си в пясъка и да не поемаме отговорност за тях;
… да се лъжем, че ”сега” е прекалено късно да започнем нещо ново;
… да загубим способност да рискуваме;
… да се самозалъгваме, че приказката се случва само във филмите!
Защото всеки, който рискува, вече е спечелил!
Да. Имаме всички тези извънземни способности, за които дори не се замисляш. Защо?
Всеки ще отговаря пред най – големия съдник, а именно самия себе си, но когато това стане, ще бъде прекалено късно да се върнеш назад и да поправиш стореното.
От всички тези най – интересен ми е човешкия навик (!) да се вглеждаме в едничкото нещо, което не се случва според плана ни и до такава степен да вперваме орлов поглед в него, че съвсем да изпуснем от хоризонта си всичко останало. Защо просто не се зарадваш. Просто така. Без причина. Можеш ли? Или ти трябва ”нещото”?
Забрави ли, че водата си проправя път с всяка капка?
И знаете ли кое е най – лошото? Аз забравих! Забравих нещата, които постигнах с много труд последните години, забравих малките си успехи и оставих на заден план целите си, докато се вглеждах и тормозех с ежедневни спънки и незначителни дребни души.
А животът е толкова цветен и музикален, изпълнен със светлина дори и в най – дъждовния ден!
И така сякаш с настъпване на новата година, се зареждам с нови сили за следващите предизвикателства, които обаче, този път аз сама ще създам! И не защото така трябва, някой ми е казал или така е прието от обществото, а защото аз така искам!
Честит Рожден Ден и на теб, който четеш!
И с новата година, новите сили, нови цели и уж по – позитивен поглед върху случващото се, се заех със следващия нов кулинарен връх за мен. Надявам се, че ще му се насладите и ще видите очарованието на моята торта за рожденния ми ден 🙂
Необходими продукти за Сурова тора с вишни:

*Използвах форма за торта 23см

Основа:
  • 2 ч.ч. сурово кашу;
  • 2 ч.ч. обезкостени фурми;
  • щипка сол;
  • 1/2 ч.ч. кокосови стърготини;
  • *2 с.л. мед; /по желание/
Каков блат:
  • 2 броя голями авокадо;
  • 1 с.л. шоколадов ликьор;
  • 6-7 с.л. неподсладено какао;
  • 6-7 с.л. мед;
  • 1.5 ч.ч. сурово накиснато кашу*;
  • 1/2 ч.ч. обезкостени фурми;
*накисва се във вода за няколко часа.
Вишнев блат:
  • 1.5 – 2 ч.ч. сурови лешници;
  • 2 ч.ч. вишни /използвах замразени/;
  • 3-4 с.л. мед;
  • 3 с.л. сок от лайм;
  • кората на един лайм;
  • 1/2 ч.ч. кокосови стърготини;
  • *може да добавите и малко кокосово масло, ако има;
Приготвяне:
Основата: Слагаме всичко в блендер, докато не стане на трохи. Ще стане достатъчно лепкава и сладка, но ако не ви е по вкуса, добавете мед. Изсипете в поръсена с какао форма за торта с падащи стени и притиснете с ръце, за да оформите блат.
Прибира се в хладилник за 20-30мин, за да стегне.
Каков блат: Обезкостяваме и нарязваме на дребно авокадото и го слагаме в блендер със суровото кашу и фурмите. Правим всичко на крем и изсипваме към него ликьора, какаото и меда. Разбъркваме до хомогенна смес.
Изсипваме върху блата и разпределяме равномерно. Прибира се отново в хладилник за час.
Вишнев блат: Изцеждаме вишните, ако са били замразени. Смиламе суровите лешници и след това прибавяме и вишните, за да може от плодовете да останат по – едри парченца. Добавяме останалите подправки и ако не е достатъчно гъсто, може да добавите още малко лешници или кокосови стърготини. Те ще поемат излишната течност.
Изсипваме върху какаовия блат и прибираме в хладилника за през нощта.
Украсих с листенца прясна мента.
Да ви е сладко 🙂

Благодаря на всеки, който беше с мен през тази година!

Аз съм това, заради вас!
Обичам ви!
Advertisements

2 thoughts on “За нещата, които забравихме и за поредната изминала година

  1. Честит Рожден ден!
    Благодаря,че беше с нас през тази година и ни показа прекрасни неща…,така че чакаме още:)!

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s