Въпросът ”Как си?” и Еклерова торта с боровинки

След няколкодневно отсъствие, се добрах до лаптопа и веднага се захванах да ви представя хубавата торта, която направих преди дни за рожден ден 🙂

Много път, много нещо беше, но поне изживяването си заслужаваше. Беше хубаво, че имах възможност да поразмишлявам за наболелите теми и да изляза пред себе си с някаква полуготова теза 🙂 Сигурна съм, че тези от вас, които в някакъв етап от живота си са били на кръстопът, са усещали нуждата да останат малко сами, да погледнат нещата от друга страна и да намерят вътрешния си мир. А това е ключът към спокоен живот, независимо дали въпросът опира до лични дела, взаимоотношения с близки и приятели или професионалната страна на живота. В този момент, когато наистина успееш да се откъснеш от ядовете и тези, които те тормозят, проблемите започват да стават все по – малки, изникват решения, които не са ти хрумвали досега … Да, човек трябва да остава сам понякога.

        Това, макар и кратко пътуване, ме срещна с един определен тип хора. И всеки би бил щастлив с тях в обкръжението си. Положително заредени хора, говорещи напълно открито, след срещата си с тях, веднага усещаш, че можеш да им се довериш. Такива, които ще те попитат ”Къде отиде усмивката ти?”, ще изчакат да чуят отговора и ще се опитат да те посъветват адекватно, ще искат да помогнат.
        Представете си само!
Такъв приятен и откровен разговор, състоящ се насред природата, чувайки само песента на птичките, далечния лай на някое куче и леко подухващ вятър на свечеряване, усещащ се аромат на току-що окосена трева. Да ми завиди човек, мислех си!
        А в днешно време са малко тези същества, срещат се рядко! Забелязали ли сте колко пъти някой ви е питал как сте, просто от куртоазия, реално и видимо незаинтересовани да чуят отговора. А вие? Вие машинално казвате ”Добре, благодаря”. Колкото и да смятам, че такъв въпрос не заслужава ничия благодарност … но после се сещам, че и тази любезност е толкова истинска, колкото и въпроса.
Но стига толкова за моите двудневни размишления, а да ви представя хубавата торта с еклери!
Ето какви продукти ще са ви необходими:
За блатовете: /използвала съм рецептата за блат от Черната торта, но  х1.5/
  • 1.5 кофичка кисело мляко / по – голям процент/;
  • 3 ч.л. сода;
  • 1,5 ч.ч. захар;
  • 1 ч.ч. олио;
  • 6 с.л. какао;
  • 3 пакетчета ванилия;
  • няколко капки ром за аромат;
  • 3 и 2/3 ч.ч. брашно;
За крема /т.нар. крем Муселин, от блога на Ирина/
  • 250 мл. пълномаслено прясно мляко;
  • 1 пълна чаена лъжица нес кафе;
  • 2 жълтъка;
  • 60 гр. захар;
  • 20 гр. брашно;
  • 20 гр. царевично нишесте;
  • 125 гр. много меко масло;
За плънката:
  • 150 гр. боровинки;
  • 300 гр. ягоди;
  • 15 броя еклери /взех готови/;
За сиропа:
  • 1 ч.ч. вода;
  • 1/2 ч.ч. захар;
  • 1 с.л. нес кафе;
За шоколадовата глазура:
  • 300 гр. черен шоколад;
  • 50 мл. олио;
Допълнително: зелен фондан за украса, малко боровинки и няколко ягоди
Начин на приготвяне:
      За направата на блатовете трябва да изгасим содата в киселото мляко и да го добавим към останалите продукти. Разбъркваме до хомогенна смес и внимателно разпределяме по дъното на тава, постлана с хартия за печене. Аз използвах две тави, една кръгла и една правоъгълна, за да мога да оформя борда на тортата. Изпекох два кръгли блата и два правоъгълни.
Слагаме в предварително загряна фурна на 200С градуса и печем до готовност.
     Кремът Муселин е изключително вкусен, идеално съчетаващ се със сладостта на крема от еклерите. Много обичам да го приготвям и винаги се е харесвал, дори при по – претенциозните любители на десертите.
      За да приготвите крема, слагате прясното мляко, половината от захарта и нес кафето в касерола и затопляте бавно на котлона, докато започне да излиза пара. В отделна купа разбивате жълтъците с останалата захар до удвояване на обема им.
      Добавяте пресятите брашно и нишесте и разбърквате. Към така получената смес, на тънка струйка и при непрекъснато бъркане добавяте 1/3 от топлото мляко, за да се темперират жълтъците. След това изсипвате яйчената смес към останалото мляко на котлона и бъркате непрекъснато /с телена бъркалка/, до сгъстяването на крема.
      След като е готов, се прехвърля в плоска метална купа /тава/ и плътно се покрива със свежо фолио, докато изстине напълно на стайна температура.
       Когато кремът е изстинал, се връща в купата на миксера и се разбива с мекото масло до хомогенизиране. Съхранява се в хладилник, покрит с фолио, за да не изсъхне.
      За приготвяне на сиропа трябва да сложите водата да заври с нес кафето и захарта, докато кристалчетата се разтопят.
      Шоколадовата глазура се подготвя, когато тортата е престояла няколко часа в хладилник.
Слагате шоколада да се разтопи на водна баня и постепенно прибавяте олиото. Водата не бива да завира!
Сглобяването на тортата не е трудно, използвайки ринг от форма за торта.
     Слагате долния блат, сиропирате добре, намазвате с крема муселин. Поставяте внимателно борда на тортата и след това поръсвате върху крема с боровинки и редите отгоре плътно еклерите и върху тях намазвате с още крем и поръсвате върху него с нарязани на ситно ягоди.
      Върху така подредените еклери, поставяте горния блат и го сиропирате.
Отваряте леко ринга на тортата и сиропирате и борда на тортата, след това го затегнете отново.
       Пригответе си шоколадовата глазура и когато тортата е стегнала, отделете ринга и докато е още топъл шоколада, го излейте отгоре и с помощта на дълъг нож, разстелете глазурата. Оставете да стегне в хладилник.
       Декорирайте по желание.
Да ви е сладко! 🙂
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s