Паралия Катерини, Метеора и малко от Солун, Гърция

Ех, ама много се изговори за Метеора в последните години.

И така със стегнат багаж, зареден фотоапарат, пари, документи, очила и телефон, се отправихме към автобуса. Автобус, казваш? Да, именно. Или поне трябваше да бъде. Сега ще се почудиш защо е трябвало да бъде, нали? Ще спомена само огромния теч върху главите на повечето ни, не заради изливащия се потоп, от който бяхме съпроводени, а заради ”автобуса”.
       Но както се казва, ”Да ни върви по вода”. Може би трябваше да си пожелаем да ни върви по мед и масло, току-виж сме се разминали с пороя 🙂
      Отпътувахме от София с надеждата поне попътно да спре да вали и времето в Гърция да е хубаво. Няколко часа по – късно и след трудна дрямка, вече бяхме в Солун. Първото ми впечатление не беше кой знае какво. Дали защото се доближаваше толкова много до родното, дали защото бях изморена от пътуването… В последствие грейна омайното слънце и разбира се, стана ни горещо. Угодия – няма! Успяхме да се насладим на портокалите и лимоните, които висяха от всяко дърво, на светните къщи и на красивите гледки към средиземноморието.
      Разходихме се из втория по големина град в южната ни съседка и веднага ми направи впечатление колко беше напреднал търговията и пазарлъка по улиците. Добре познатите ни тъмнокожи приятели предлагаха всякакв дрънкулки, говорейки всички възможно езици 🙂 Но това не е всичко! Много от тях даже някогаш живяли в България. Не им харесало, не припечелвали достатъчно и решили да емигрират.
       Това, че на повечето места не се говори английски, е проблем единствено на пришълците като нас. В крайна сметка, с помоща на жестовете и мимиките, поръчахме си кафе, хапнахме по сладолед, вървейки към Бялата кула, минахме и покрай градския пазар (…) и продължихме по крайбрежието.
      Няколко часа по – късно, полуживи след уморителното пътуване с капещ покрив и след скорострелната пешеходна обиколка на Солун, бяхме в същия този автобус, отпътувайки за Паралия Катерини.
      Дъжд, дъжд, град, дъжд и пак дъжд … беше съпроводът ни до морската ивица. Защо казвам ивица? 🙂 Ами защото Паралия Катерини имат широка два метра плажна ивица. (може би беше само в частта от селото, където бяхме ние, но то така или иначе не беше голямо) Това, както се досещате, не беше абсолютно никакъв проблем. Не за друго, но мрачните облаци малко провалиха плановете ни да се излегнем на горещия пясък.
      И понеже денят все още не беше свършил (беше ужасно дълъг ден!), се разходихме и в малкото селище да разузнаем околността. За наш късмет, дори изгря слънце.
       На следващия ден дори не помнех момента на прибиране в хотела, сякаш се изстрелях директно в ранните часове на другия ден. Закуската и кафето бяха задължителни при положение, че знаехме какво ни очаква през деня.
       Без значение от хубавата, спокойна, слънчева и леко прохладна утрин, природата беше решила да ни отпрати по вода 🙂 За наш късмет, ако мога да използвам думата ”късмет” в пълния й смисъл, поне не бяхме едно от авариралите МПС-та по пътищата. Полетата, поркай които минавахме, бяха напълно заляти, имаше разхвърчани чадъри, наводнени участъци … Но все още не бяхме започнали да съжаляваме, че сме заминали.
       За тези от вас, които не са посещавали Метеора, ще кажа, че изкачването до манастирите, е сравниелно стръмно, но мрачното небе правеше пътуването ни много зловещо. Повечето от нас нямаха чадъри и като цяло екипировка за плуване и точно преди да започнем да се вайкаме как ще преплуваме и ще видим забележителностите, облаците си изчезнаха и се появи слънце. Вярно, че земята под нозете ни беше мокра, но поне ние бяхме сухи.
Докато се изкачим до върха, голямото жълто тяло над главите ни беше станало толкова силно, че започнахме да си мислим как да се разхлаждаме. Както казах вече, угодия няма! 🙂
Това, което мога да кажа за Метеора е, че включва 7 манастира, 6 от които действащи, разположени на труднодостъпни скални масиви, на по 500м височина. При обиколката забелязах, че единият от тях беше свързан с останалия свят само и единствено със стоманено въже. Зачудих се как е построен! Относно скалите, върху които са изградени манастирите, според геолози, те са на повече от 60 милиона години. Както в повечето манастири, там също е забранено да се влиза с къси панталонки, жените трябва да са с дълги поли и покрити рамене.
       Снимките бяха разрешени почти навсякъде, така че не пропуснахме да направим няколкостотин кадъра. На слизане, точно по план, качвайки се в автобуса, заваля.
Успя и да ни разхлади с пробойната на покрива. Но настроението ни нямаше как да бъде помрачено. Главната цел беше изпълнена.
В подножието, от селото, от което тръгнахме, спряхме на място, където се рисуват икони. Беше интересно, но може би щеше да има по – очарователен вид, ако не наблягаха до такава степен на търговската част. Почерпиха ни с локум, червено вино и сок.

На последния ден вече не искахме нищо друго, освен да се приберем вкъщи. Да си призная, пътуването ми се стори изключително дълго. Но на връщане към дома, винаги е така 🙂

      Въпреки че средиземноморието дойде до нас, а не ние да отидем до него, въпреки капещия таван на автобуса и още няколко неприятни инцидента, си тръгнахме положително настроени и доволни от всичко, което видяхме и което изживяхме. Последната вечер се забавлявахме с узо и гръцка музика с организирана гръцка вече в типичните им таверни.
      Какъв по – добър завършек на пътуването? 🙂
До следващия път!
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s