Не винаги трябва да чакаме живота да ни намери втория чорап

      За всичко си има първи път. В детството за първи път да ожулим колена, да паднем, да се изправим, да останем сами, да трябва да вземем важно решение, да сбъркаме, да поемем отговорност, да продължим…

Казват, че кармичният кръг продължава 5 години. На всеки 5 години трябава да направим някаква радикална промяна. Дали тя ще дойде от самосебе си или не, е хубаво да я има, за да може да се чувстваме енергични и да поддържаме тонуса и да избегнем инертността. Било то в кариерата, личния живот или от скука.
Разбира се, много ще е приятно, ако това откъсване на старата страница, е съпровождано от започването на нова, но не винаги става така.  Не винаги трябва да чакаме живота да ни намери втория чорап /образно казано/. А въобще защо да го търсим? Животът е цветен и пъстър, горчив и сладък, разнообразен, навсякъде, тук и сега, но със сигурност не чака никого и е безкрайно кратък.
Така че вместо да се вторачваме в ежедневните неща, които ни бодат очите, ще е добре да погледнем картината от малко по – високо. Някъде, откъдето тези големи неща, които дразнят постоянно и бавно като капка студена вода в слепоочието, ще изглеждат толкова незначителни, че сам да се зачудиш как си могъл да им обърнеш внимание в началото.

Направо ще е чудесно, ако тази промяна дойде в момент, когато все още изпитваш страстта и търпението, които са били в началото на начинанието. А не в етап, когато вече всичко толкова ти е дотегнало, че не можеш да си намериш място, намразил си цялото съществуване на това ”нещо” и се чудиш за чий дявол си загубил няколко години от краткия си живот.

От друга страна, мисля, че кармата ще изграе своята роля в подреждането на пъзела и е хубаво да й се доверим. Да се пуснем по течението и да спрем да се затормозяваме от хората, от нещата, от събитията…все пак повече от 80% от проблемите ни са тези, които сами си създаваме. /изключвам очевидно фригидните пълзящи индивиди с етикет ”човеци”/. Да си признаем! Абсолютно невъзможно е да бъдат премахнати и унищожени вовеки … Знаеш ли, може те да са тези, заради които да оценим хубавото, след пряк сблъсък с тях.

И ето го и лирическото отклонение с още едно ”First”. Първата ми плетена питка! Правила съм баници с домашно точени кори, питки, хлябове и т.н., но досега не бях плела питка и мога да твърдя, че ми се получи доста добре 🙂

Вярно, че отново импровизирах малко, но пък беше много по – ароматна. Най – големият комплимент за питката беше, че е като от едно време бабината питка 🙂 и ако вече съм ви заинтригувала, ето и рецептата:

Необходими продукти:

  • 600 – 700 гр. брашно / за меко тесто/;
  • 3/4 ч.ч. прясно мляко;
  • 1/4 ч.ч. кисело мляко;
  • 1 пакетче прясна мая;
  • 1 ч.л. сода за хляб;
  • 1 ч.л. мед;
  • 1 ч.л. сол;
  • 1/4 ч.ч. разтопено масло;
  • 2 яйца;

За намазване отгоре:

  • 1 жълтък;
  • 2 с.л. прясно мляко;
  • 2 с.л. разтопено масло;
Начин на приготвяне:
      Задействаме маята с малко от прясното мляко /предварително леко стоплено/, 1-2 с.л. брашно и оставяме за 15тина мин. Пресяваме брашното 3 пъти /за Гергьовден е прието така/ и правим кладенче, където изливаме маята, содата, разтворена в киселото мляко, разбитите яйца с разтопеното масло и останалото мляко.
Омесваме меко тесто, което оставяме в голям съд да втаса за поне два часа на топло. След като е втасало, размесваме го, за да изкараме въздуха и има два варианта.
Първият е да го приберем в намаслен плик и да ги сложим в хладилника /. Ако се спрете на този, трябва да знаете, че трябва да се извади на стайна температура поне 2 часа преди използване.
Вторият е да се оформи в желаната форма, да се намаже с разбърканите жълтък, прясно мляко и разтопено масло и да се сложи за повторно втасване за около час и да се изпече за 35-40 минути на 175С градуса до жлатиста коричка. Аз поръсих със сусам и стана още по – апетитна.
Тъй като имах само час да оплета питката и да я сложа да се пече /намалих второто втасване наполовина/, не ми остана време и за снимки, но ще се опитам да обясня…
Тестото се разделя на 4 и от всяко се оформя кръгла кора, не много дебела.
Редим ги една върху друга, като между тях намазваме с масло, а после посипах с подправки /използвах босилек, чубрица и магданоз/. Последната кора не се маже.
Наборът от кори се разрязва радиално от периферията към центъра на 8 части като разрецът не стига до края, а се оставя около 1 – 1.5см в средата. /Аз сложих една чаша да се отбележи в средата и режех от нея към края на питката.
Всяко едно от 8те парчета се разрязва посредата като се оставя плътната част и от двете страни.
Следва промушването на триъгълниците. Откъм периферията се промушва отдолу – нагоре няколко пъти като накрая краищата трябва да сочат надолу.

Да ви е сладко! 🙂

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s