Pizza, pasta e vino a Roma

Toto Cutugno – Buonanotte

И така пътуването, което планувахме почти 2 месеца, дойде и отмина скорострелно! Всички дни в античния град се изнизаха неусетно. Дали защото всичко беше ново и интересно и накъдето и да погледнех, виждах нещо красиво или защото просто дните не ми стигнаха и след хвърлената стотинка във Фонтан ди Треви, подсъзнателно знам, че ще се върна там …

Ще започна малко по – отдалеч … преди около месец – два, когато избирахме хотел. Чудехме се дали да се спрем на нещо по – икономично и да ”инвестираме” в градски транспорт или хотел, намиращ се в централната част на пешеходно разстояние от важните точки. Спечелихме с втората опция.
След пристигане, веднага се ориентирахме и въпреки всеобщото мнение, че около гара Термини е опасно за разходки нощно време, ще кажа само, че непрекъснато циркулира полиция в района и колкото и да е късно, винаги е оживено.
Нужни ни бяха ден – два да се ”окопитим” и да почувстваме духа на Италия. Да си призная, на мен ми беше малко трудно. Най – вече заради тълпите от чужденци и от многобройните мургави ”приятели”, които непрекъснато се опитваха да ни пробутат я магнит, я ”original” очила, я шалче… В крайна сметка след втория ден някак си се принуждаваш да свикнеш с тази напаст и започваш да обръщаш внимание на нещата, заради които си отишъл.
Ще направя няколко уточнения, които със сигурност ще бъдат от полза за бъдещите туристи, които са решили да ходят в Рим:
1. От двете летища има бърз влак, автобуси и шатъли, които да ви откарат до центъра на Рим /гара Термини/. Най – изгодните са автобусите на Terra Vision: LINK . Не е необходимо да се закупуват билети от тук. Билетът във всяка посока струва около 5-6 евро.
2. Ако стоите повече дни и хотелът ви не е на добра локация, близо до централната част, по – изгодно излиза да си вземете билет за метро за няколко дни. Всеки билет може да бъде закупен от метро станциите. Силно бих препоръчала да избягвате метрото в делничните дни в пикови часове.
3. Преди да тръгнете, се оборудвайте с карта на града и на метрото, защото не се намират лесно дори на летището.
4. Друг вариант, ако не искате да пърувате с метро, са туристическите автобусчета. За тях има карти от по 3 и 5 дни. Повечето фирми имат спирки в главните точки на града и струват средно по 20 евро на човек за 3/5 дни в зависимост от фирмата.
5. Силно препоръчвам и т.нар. RomaPass. Карти, които са с валидност от 48 часа или 3 дни. С тях можете да си осигурите безплатен вход за първите две забележителности, да минавате приоритетно на опашките и много други. За повече информация как и откъде може да закупите такива карти LINK
6. Задължително опитайте италианска паста, вино и сладолед 🙂

Сега да продължа с нашето Италианско изживяване след като се ориентирахме в местоположението си, снабдихме се с карти за автобус и спряхме да обръщаме внимание на уличните мобилни ”търговци”. Първата ни спирка беше Ватиканският музей. Не се бъркайте, че от там се влиза във Ватикана. Това е съвсем друго нещо 🙂 Опашката за музея е меко казано стряскаща, но за по – малко от час, вече бяхме вътре. Още едно вметване ще направя – не се подлъгвайте по заобикалящите опашката ”другари”, които ви подканват да скипнете ”the line”. Няма такъв вариант!

Музеят е впечатляващ с размерите си и няма как да не му отделите по – малко от ден, освен ако не препускате през различните зали. Още с влизането, ще се чудите накъде да тръгнете. Километри дълги коридори и зали отвеждат до статуи, картини, огромни килими, позлатени тавани и изрисувани стени с дългогодишна история. В музея ще можете да видите безспорно най – известното творение на Микеланджело – Сикстинската капела. Разделена е на две зали, по – голяма, предназначена за религиозни церемонии, и по – малка за вярващи. Счита се, че размерите на Сикстинската капела за същите, както на храма на Соломон, според Стария Завет.

За да стигнете до площада на Ватикана, излизайки от Ватинаксия музей, завийте на дясно и пак на дясно, където след няколко минути, няма как да не го познаете площада Св. Петър. Най – вероятно веднага ще ви направи впечатление огромната дълга няколкостотин метра опашка. Не се стряскайте! 🙂 Тя е за влизане в Св. Петър. Повярвайте, заслужава си! Тук също чакането не е много. За по – малко от час, ще можете да се насладите на базиликата.

        Огромният площад е проектиран от Бернини през 1650г. Точно в центъра му ще видите Египетския обелиск, в чието построяване са участвали около 1000 души. Преди години той е стоял на място, където са били убивани мъченици, но по – късно е преместен в центъра, където са провеждани състезания с колесници.

Заставайки на централно място при обелиска, в средата на площада, ще ви направи впечатление, че колоните /284 на брой/, които ви обкръщават, са подредени в права редица. Разстоянието им е било премсметнато изключително прецизно, за да може да се ”слеят” идеално.
За да влезете в базиликата Св. Петър, няма вход, но ако искате да разгледате купола от високо, си пригответе около 7 евро. Гледката, която се разкрива отгоре, спира дъха! Преди да решите да посетите базиликата, бъдете сигурни, че сте облечени подходящо. Вътре не се допускат голи рамене, къси поли, панталонки, рокли и т.н. Има и хора, които следят забраната да се спазва.

Височината на купола е 119 метра. За да стигнете догоре, може да се качите пеша, изкачвайки близо 560 стъпала, а може да използвате и асансьора и да изкачите само 320 стъпала след него! 🙂 Друго интересно за Св. Петър е, че строежът на базиликата е продължил повече от век и половина. Вътре ще видите още едно известно прозиведение на Микеланджело /разбира се! :)/ и това е Пиета. Създава скулптурата, когато е едва на 24 години за гробницата на тогавашен кардинал.
В подземията се намират гробниците на първите папи. Смята се, че там е положено и тялото на Св. Петър. Ако пък искате да видите Папата, всяка неделя в 12ч на обяд, той излиза да помаха на посетителите 🙂

В близост до хотела ни се намираше Площадът на републиката. Той е на една спирка от Гара Термини с линия ”А” на метрото. Фонтанът е обкражен от едната си стана от двата най – луксозни хотела в италианския град. Денонощно има разхождащи се хора и си струва да бъде посетен на свечеряване, когато светят светлините наоколо 🙂

От другата страна на площада се намира базиликата на Микеланджело – базиликата ”Св. Богорородица на всички ангели и мъченици”. Проектът за построяването й е бил изпълнен по нареждане на папа Пио 9ти, който е погребан в базиликата. Той е и единственият папа, погребан извън Ватикана.

Обиколката продължи към Piazza di Spagna /Площад Испания/. Много красиво място! Също денонощно оживен, както повечето забележителности в античния град. След като се качите по стълбите, ще се открие красива панорамна гледка към Рим. В близост се помещава Френската академия.

В долната част на площата водят началото си едни от най – известните търговски улици в Рим, където имат магазини марки като PRADA, GUCCI, Tiffani & CO, Moncler, Dior, Louis Vuitton, CHRISTIAN LOUBOUTIN и много други.

До площада се стига лесно, ако използвате метро. Просто слизате на метростанция ”Spagna” на линия А 🙂


Площад ”Венеция”
Друго място, на което ще се замислите какво бихме могли да предложим ние на туристите, идващи в България… (за съжаление!). Препоръчвам да се види и нощно време.


Паметникът, построен от Джузепе Сакони в чест на Викторио Емануил Втори. Височината на постройката е 81 метра. До ден днешен римяните не приемат площата като забележителност на града им, може би защото не се вписва в типичната Римска архитектура. Интересното тук е, че от задната страна на монумента има стъклен асансьор, който отвежда туристите до панорамна тераса, откъдето можете да се насладите на Рим от птичи поглед 🙂 Това удоволствие ще ви струва скромните 5-6 евро, а и наистина си заслужава. Особено за любителите на фотографията.

Малко по – назад след площад ”Венеция” се намира Капитолийският хълм. Той е един от седемте Римски хълма и е най – ниският сред тях. В близост се намира и площат ”Кампидольо”, където са прочутите музеи ”Капитолия”. Има два варианта за стигане дотам. Единият е като изкачите стълбите, наречени ”Кордоната” в предната част на хълма, след посещението си на площад ”Венеция” и вторият е от задната страна, след посещението си до Римския форум и Колизеума. Ние минахме през вариант 2.
Площадът, стъпбите, статуите и сградите са прозиведение на Микеланджело за Папа Павел Трети през 1536г. В средата на пиацата е разположена статуята-копие на Марк Аврелий. Оригиналът й може да бъде видян в музея.


Продължавайки разходката си, стигаме до една от най – голямите забележителности на Рим, а именно Колизеума. Не вярвам да има някой, който не е чувал за него. Строежът му започва през далечната 72г. от новата ера и продължава близо 10 години. Ведната впечатлява и респектира с размерите си. Височината му е 57м в най – високата си точка, дължината му е 88 метра, а широчината – 165м.

Откриването му продължава цели три месеца в презненства и боеве. Провеждали са се битки между гладиатори и християни с лъвове. Някои от победените са били помилвани и запазвали живота си като ключова роля играел императорът, който с палец оповестявал решението.
Трибуната на Колизеума е почти изцяло отстранена. Това е така, защото италианците смятали, че тя разваля интериора му.
Опашката за Колизеума е доста дълга и като че ли чакането там ми се стори най – дълго. Можете да си спестите ценно време с RomaPass-а или да закупите билета от Римския Форум и Хълма Палатин, които се намират отсреща. Билетчето важи за трите забележителности. Входът е с намаления за граждани на ЕС между 16 и 25 години. Качването до най – горния етаж става само с организирани турове, за които може да се запишете на входа.
До Колизеума се стига с метро B като слизате на спирка Colloseo 🙂

Хълма Палатин и Римският Форум, които споменах са нещо, което задължително трябва да посетите. Оставете си поне 2-3 часа за там. Заслужава си!
Първото нещо, което ще видите и няма как да не се спрете, е арката на Константин, оцеляла цели 17 века. Градината, която следва след арката, носи името на внука на Папа Павел Трети – Кардинал Фарнезе. Тя е построена около 1550г. върху останките на двореца Тиберий. Пътят води към Форума надолу. Още през ранните години на империята, хълмът е застроен с множество дворци и палати на владетели. Първият император, който се е установил там, е Октавиан. Той искал да живее там, където е живял и основоположника Ромул.
Слизайки надолу по хълма, погледът се спира на арката на Тит, построена от неговия брат след смъртта му.

Ако тръгнете от Piazza Venezia надолу по улица ”Via D.Teatro Di Marcello”, ще се озовете пред театъра на Марсел. Да си призная, на мен ми заприлича на мини версия на Колизеума 🙂 Театърът е построен от Октавиан в памет на племенника му, починал твърде млад.
Надолу по улицата ще стигнете до остров Тибър, който се явява и вход за еврейския квартал. Ние, за съжаление, не можахме да стигнем дотам, а само до един от двата моста, които свързват оствова със сушата. Първоначално мостът е бил дървен, а след това заменен с каменен.
Легендата разказва, че през 239та година пр.Хр. римляните молят гърците и техния бог да им помогне да овладеят чумата, покосила народа. В отговор им е изпратен кораб, пълен със змии, чиято отрова била използвана за лекарства. Когато победили чумата, превърнали острова в място, на което да се лекуват болни. От 3ти век до ден днешен там има болница. / Поне вече не им се налага да лекуват чума!/

Друг красив площад, това е Piazza Navona с фонтаните на Нептун и Мавъра. По времето на Домициан площадът се е използвал за състезания с колесници. Скулптурите в средата му са дело на Барнини. Мястото е отрупано с художници, продаващи творбите си, улични музиканти и разбира се, мургавите ни ”приятели”, които при вида на карабинерите, се изпаряват като дим 🙂

Мястото, което остана в сърцето ми, определено е крепостта ”Сан Анджело”. Тя свързва огромна стена и проход Ватикана.


През 1494г французинът Шарл Осми нахлува в града, а римляните успяват да го отблъснат само благодарение на крепостта, от която го обстрелвали с оръдия и стрели. Тогава оцелява Папа Александър Шести и още стотици хора, скрили се с малкия град – крепост. Близо 40 години по – късно, папа Клемент Седми следва примера на предшественика си и се укрива в крепостта, докато Бурбонските войски плячкосват Рим. Папата оцелява благодарение на прохода, който свързва крепостта ”Сан Анджело” с ватинаксите дворци.

На върха на крепостта, освен невероятната гледка, която се открива, както и сами ще се досетите, ще видите и статуя на Архангем Михаил, извадил меча си.


Мостът, разположен пред крепостта и минаващ над река Тибър, е много красив. За съжаление, не можехме да му се насладим в пълния му блясък, тъй като беше окупиран от уличните продавачи на чанти, очила и т.н. Мостът е построен през 1450г. от Хардиан и издържа близо 15 века, но накрая рухва. Два века по – късно бива изграден наново отгоре Бернини и учениците му, участвали в построяването, извайват скулптури на ангелите.

Друга световноизвестна зебележителност на Рим, неминуемо е Пантеона. Скрит измежду малките улички, един храм, запазен с векове. Входът за него е безплатен. Едно от първите неща, които ще забележите, когато влезете, е огромната дупка в средата на купола, която случи и за единствено осветление на сградата. Тя бива използвана и за вентилационна система.
Митът гласи, че този отвор на купола е направен по такъв начин, че дори навън да вали, вътре не пада и капка дъжд. Е, не е така 🙂 А за по – внимателните, могат да зебележат и дупките на пода, използвани за шахти.
Вътре са положени останките на известния ренесансов архитект и художник Рафаело.

Не мисля, че е необходими да споменавам или да ви убеждавам в кулинарните способности на италианците 🙂 През тази седмица, всичките ми сетива празнуваха! Ароматната паста с пармеджано, тънката пица с прошуто, леко пикантните брускети с домати и босилек в съчетание с леко студеното бяло вино, а за десерт сладолед с парченца шоколад и разходка из нощен Рим … Друг ден средиземноморска дълбоководна рибка на на фурна с леко запечени картофки … Спагети със сметана и парченца сьомга … Студена бира … Торта с мус от горски плодове и червен портокал … зелена салата с артишок и спанак … вкусен сандвич с прошуто и ароматно сирене … маргарита с моцарела и домати … силно и ароматно кафе, изпито на една от онези малки масички в китните заведения на италианските улици в компанията на скъп човек …. лимоновият пай и тартата с рикота и шоколад …

За какви по – прекрасни момент може да мечтае човек? 🙂

Да, убедих се, че всички пътища водят до Рим 🙂 и ако сте забравили, да ви припомня за Веригата на Св. Антонио 🙂

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s